Зимата уверено настъпи, прегръщайки града със снежния си воал. Децата с радост и нетърпение бързат в центровете «Аз Буки Веди» към Всеукраинската обществена организация «Конгрес на българите в Украйна», защото тук ги чака онова огнище, на което те се слитат като пеперуди, очаквайки нещо ново: тук учителката увлекателно разказва за живота на Иван Вазов, нататък се чуват българските ритми, децата потъват в танци.

А там, в стаята в края на коридора, чувате ли? …. Там се раждат силните гласове, елате по-близко, и вече ясно се чува «Не давайте България на другите», и «Слава, слава пеем днес».

Отнякъде се чува «Рила», «Пирин», в тази стая е часът по география на България.

Там по-нататък децата се преместиха в Златния век. Тук е часът по история на България.

Остана  само една спирка, само една стая, най-тихата. В тази стая е урок по изобразително изкуство. Тук тихо се създават детските шедьоври – сурвачките…  Отвори се работилницата на Дядо Мраз! Малките ръчички нанизват на червени конци пуканки, бонбони, ошав —  подготвят се към конкурса за най-добрата сурвачка.

Огнище на знанията, роден майчин български език, български народни традиции, прекрасни приятели-съмишленици- всичко това децата придобиват в «Аз Буки Веди».