Христос Воскресе. Честит Великден

UYI2uzEKDMw

Великден — празникът на празниците!

Великден, или Възкресение Христово, е най-големият, най-светлият празник за православните християни. В християнската религия на Възкресение (Великден) се чества връщането на Исус Христос към живота на третия ден, след като е разпънат на кръст и погребан. Празната гробница е видяна от жените мироноски, посетили гроба. Исус Христос се явява на Мария Магдалина и на апостолите.

Събитията, свързани с Христовото възкресение, са станали в дните около еврейския празник Пасха. Затова от самото начало честването на Великден е свързано с еврейската Пасха. Поради връзката му с лунния календар Пасхата е подвижен празник, затова и Великден променя датата си. Още от времето на Първия вселенски събор през 325 г. има пожелание Великден да се чества в един ден от всички християни. Тогава е определен принципът, според който Великден се отбелязва в неделята след първото пълнолуние след пролетното равноденствие.

От древни времена много култури асоциират яйцето с вселената. Много народи виждали в яйцето символ на прераждането през пролетта. След възникването на християнството яйцето започва да се възприема като символ на раждането на човека от природата. В православния свят яйцата се използват като специално Великденско поздравление. Хората се чукат с яйца и се поздравяват с „Христос Возкресе”.

Подготовката за празника започва в седмицата преди Великден, наричана Страстна. Яйцата се боядисват обикновено на Велики Четвъртък. До появата на изкуствени оцветители са се използвали отвари от билки, ядки и др. С отвара от риган се получавала червена багра, със смрадлика — оранжева, зелено – с коприва, жълто – с орехи и кори от ябълка или отвара от стар кромид лук.

С първото, боядисано в червено яйце, бабата чертае кръст по челата на децата, та да са здрави и румени през годината. Това яйце се слага пред домашната икона, в сандъка с момински чеиз или се заравя в средата на нивата, за да я пази от градушка. На Велики Четвъртък се подновява квасът и се замесва тестото за великденските хлябове.

Традицията за месенето на обреден хляб за Великден датира от края на 16-ти и началото на 17-ти век. Според вярванията, козунакът символизирал тялото на Христос, а в средата се поставяло червено яйце – символ на Христовата кръв. С годините рецептите се изменяли и козунакът придобил различен вид.
Великденският обреден хляб се приготвя от брашно, мая, мляко, яйца, масло, захар. Добавят се по желание стафиди, орехи, мармалад, захаросани плодове, локум, шоколад. Козунакът може да е кръгъл, сплетен или изпечен в правоъгълна тавичка – въпрос на вкус и въображение.
Имайте предвид, че за направата му ще ви трябва по-голям съд, тъй като при печенето козунакът увеличава значително обема си.

Козунаците носят най-разнообразни названия из България: великденски кравай, богова пита, кошара, харман, квасник, яйченик, плетеница или кукла.

Великденските празненства продължават три дни. В полунощ на събота срещу неделя всички отиват на църква и след тържествената служба, известяваща възкръсването на Христос, се отправят към домовете си със запалена свещ в ръка.

На празничната трапеза задължително се отговява (така се слага край на започналия на Заговезни пост) с великденски яйца и обредни хлябове. Всички се «чукат» с шарени яйца — за здраве.

Сутринта в неделя всички отново отиват на черква за тържествената великденска литургия. Младоженците през този ден гостуват на своите кумове, родители и на девера. Те носят великденски хлябове и кошница с червени яйца. Посрещат ги с богато подредени трапези, на които обичайно има и агнешко.

Великденският поздрав е „Христос Возкресе”, а отговорът – „Воистина Возкресе”. Нека най-големият празник да донася мир, радост и любов във всяка къща и във всяко сърце! Христос възкресе! Воистина възкресе!

Рассказать:


Комментарии:
  • Disqus
  • Вконтакте