От детска мечта до голяма сцена

17500541_10155229103275_o

Последните дни на март в Одеса се оказаха достатъчно топли и приятни. Животът продължава, както и по време на предишните ми посещения тук. По вече познатите улици има леки промени, някои от магазините вече не работят, а на тяхното място са отворени други заведения, сред които и кафенета. Тук трябва да кажа, че до преди няколко години само броени заведения предлагаха кафе, местните повече пиеха чай или други напитки. В едно от тези кафенета срещам Станислав Садаклиев, българин от град Болград (Одеска област, Украйна), който преди няколко години инициира и започва да реализира идеята за създаване на български театър в Одеса. Тази идея е също нещо ново за съвременна Украйна, защото подобен театър на онзи момент не съществува нито в Одеса, нито в страната. Новото начало на българската общност тук се казва Одески български драматичен театър и действа към Всеукраинската обществена организация „Конгрес на българите в Украйна“.

В началото на разговора ни Станислав започва да споделя за неуспешните си опити да навлезе в театралната среда, като по този начин той подкрепи един флашмоб #меняневзяли (не ме взеха), който е много популярен сред ползвателите на социалните мрежи в Украйна. Чрез този флашмоб хората споделят личните си истории за неуспешни опити да бъдат наети на желана работа. Така и Станислав разказва, как е решил да търси късмета си в Москва през 2012 година. След като е завършил специалност „Културология“ в Одеския университет „Мечников“, той заминава за Русия. Там се явява на конкурс в редица театри и театрални училища, но за съжаление късметът не е на негова страна и той решава да се върне в Одеса, която през петте години следване му е станала родна. Идеята за работа в театър станала още по-силна и реализацията й бе предизвикателство за Станислав. В морската столица на Украйна той има много познати сред българската общност. В разговорите си те често си говорят за българския театър, който е съществувал в Одеса само седем години от 1933 г. до 1940 г., когато властите решават да затворят българските културни центрове.

  • Идеята за възраждане на българския театър в Одеса не е само моя, това бе идея и бе подкрепена от Юрий Граматик, президент на Всеукраинската обществена организация „Конгрес на българите в Украйна“, с когото заедно обсъдихме и последващите стъпки.  Благодарение на Бесарабската лига КВН за Купата на Конгреса на българите в Украйна, българската младеж в Одеса показа, че има много талантливи българи, готови да покажат своите способности на по-професионална сцена. През 2012 година се събрахме с бъдещите актьори и започнахме да обединяваме нашите идеи за това как да бъде създаден театърът. Тогава решихме да започнем курс по актьорско майсторство при един от най-известните заслужили режисьори – Игор Николаевич Равицкий. Игор Равицкий го познавах още от университетските години, той ни преподаваше няколко курса. Благодарение на него аз разбрах повече, какво искам от сцената, която ме привличаше от малък, но не разбирах какво точно искам.
  • Защо избрахте театъра да бъде драматичен, все пак има различни направления в театралното изкуство?
  • Драматичният театър е специфичен. Той обединява в себе си различни жанрове като комедия, трагедия, драма. Един мой добър приятел-режисьор има точно определение за драматичния театър и той казва: това е като една маса, на която има различни ястия и, благодарение на това разнообразие, хората имат възможност да изберат това, което желаят. Така и в театъра всеки зрител ще намери това, което му харесва и му е близко. Това не означава, че ние не следваме нашата стратегия, която цели да покажем актуални произведения. За да бъде един спектакъл интересен, той трябва да има отражение на определена ситуация или процес в обществото. Главният въпрос, който си задаваме е «защо?». Това помага да общуваме със зрителите чрез нашите спектакли.

  • Какво показахте за пръв път на сцената?
  • Пътят от идеята до първото излизане на сцена бе коригиран няколко пъти. Когато започнахме да се занимаваме с актьорско майсторство, то идеята ни беше да работим поне една година за да можем да подготвим нашите актьори за експериментален театър. След четвърти месец Игор Равицки каза, че сме готови и сам ни предложи да покажем пиесата „Рейс“ на Станислав Стратиев, който е български писател и драматург. До този момент аз не познавах неговото творчество, но то се оказа толкова богато, интересно и актуално, което ни накара бързо да го разберем и възприемем. Макар, че той е писал преди 30-40 години, неговите творби, смесени с трагедия и сатира, са толкова актуални и до днес и до болка са познати на днешното общество.
  • Какво ви обединява като колектив и ви кара да продължавате напред?
  • Не мога да кажа какво точно, но искам да отбележа, че всички, които започнахме заедно и така продължаваме. Това е много приятно,  и аз, като ръководител на театъра, съм горд, че успяваме да се държим заедно. Искам да отбележа, че актьорите са много силни, и дори ще кажа, че тяхното ниво не е по-ниско от вече доказалите се професионални актьори в държавните театри. Главният ни плюс е в това, че нито един от нас не е израснал като актьор в рамките на вече установените шаблони на театъра. Ние сме по-органични и естествени.
  • А кои са зрителите?
  • Това е трудна тема. Първо да кажа, че нашите постановки са на руски и на български език. Обидно е, че по-големият процент на нашите зрители са одесити и гости на града, които не са българи. Българите са по-малко. Тези, които не разбират български, питат дали ще има превод. Има и такива зрители, които търсят произведението на руски или украински език и след като го прочетат, идват на българската постановка. Аз не виня нашите сънародници, защото българите работят и, когато става дума за театър, голяма част от тях си мислят, че това не е достъпно за тях. През свободното време те искат да отпочинат, и, за съжаление, театърът не се разглежда като начин на отдих, а по-скоро трябва да се мисли, разсъждава. Ние работим за популяризацията на Одеския български драматичен театър. Работата е много сложна, но е необходимо да се прави. Сигурен съм, че след време ще успеем да формираме по-широк кръг от българи-почитатели на театралното изкуство.
  • Вие освен Украйна, сте на сцената в България и Молдова. Какви са те като зрители?
  • Тополовград има невероятна публика. Бяхме няколко пъти там. Има разлика между реакцията на едни и същи епизоди от публиката в Украйна и България. Това по-скоро се дължи на факта, че имаме определени различия в културата, манталитета, дори и в ежедневието. Публиката в Молдова ни показа, че сме очаквани там и липсата на богат културен живот като в големите градове се усеща.

  • За толкова кратък период успявате покажете невероятни резултати. Разкажи за тях.
  • От първата година на създаването ние участваме в международни фестивали в България, сега сме желани гости и в Молдова. С пиесата „Рейс“ на Международния фестивал “Велко Кънев” спечелихме първата си награда през 2013 година, а нашата актриса Альона Пепеляшкова получи награда за най-добра поддържаща роля. На същия фестивал вече през 2014 година с пиесата „Декамерон“ получихме Гран-при и това бе невероятен успех за нас. А през 2015-та, когато се представихме с постановката «Бай Ганьо» (това беше съвместна режисьорска работа моя и на актьора на театъра ни Виталий Зеленков) и получихме награда за «Оригинално реализиране на спектакъл по български текст». Подобно признание помогна на нашите актьори да станат по-сигурни и да продължат професионално да се развиват. Друг важен момент за удовлетворение от нашата работа е когато между зрителите и актьори има контакт. Това е невероятна атмосфера, която от една страна кара зрителите да се докоснат до показваната история, от друга страна това мотивира актьорите да се разкрият напълно и да покажат себе си, и този процес е взаимен и се надгражда. В зависимост от общата атмосфера, един и същи спектакъл се играе по различен начин. Разбира се, че трябва най-първо да отбележа и работата първия ни режисьор Игор Равицкий. Ние имаме постановки и с друг режисьор – Александър Онищенко. Планираме да работим и с Иван Уривский. Това са, според мен, най-добрите режисьори в Одеса. Аз в момента следвам режисура в Киев и постановката „Животът макар и кратък“ беше моята първа самостоятелна режисьорска работа. Благодарение на това разнообразие и от актьори, и режисьори, и публиката успяваме да бъдем интересни и търсени. И занапред това разнообразие на работа с различни режисьори желая да продължава, защото по този начин ние се развиваме и растем.

  • Преди няколко дни се върнахте от Молдова. Разкажи за това посещение.
  • Получихме покана да участваме в театрален фестивал „Свободна сцена“, който се провежда в Молдова. С нашето участие от регионален той се превърна в международен. За мен бе учудващо, че в Гагаузия има два театъра – в градовете Чадър-Лунга и Комрат. Имаше колеги от Кишинев, нашите приятели от Тараклия – българския театър „Смешен петък“. Участието нямаше конкурсен характер, а просто бе организирана за жителите прекрасна инициатива за запознаване с театъра.
  • Какви пожелания имаш? С какви предизвикателства се сблъсквате и върху какво трябва да се работи?
  • Най-главната задача е собствена сграда. Липсата на сцена донякъде ни ограничава да се покажем по-добре. Ние показваме нашите постановки на различни сцени, които имат всички условия, но няма го този домашен уют. Дори такива елементи като прожектори на сцената ние не може да ги направим по този начин, който да ни харесва. Също така понякога звукът не е този, който желаем, понякога се отнася и до местата в залата. Това са малки детайли, но са важни елементи за цялата атмосфера. Да създаваш театър е живо изкуство, но за всичко живо е необходим дом. А всички останали въпроси намират решение в процеса на работата.
  • Какви са вашите следващи проекти?
  • Ние продължаваме да работим с Игор Равицкий. В близкото бъдеще ще покажем пак две нови постановки. През май ще започнем да работим върху третата. Накратко ще кажа, че ще продължаваме да разнообразяваме културния живот на Одеса и каня всички наши почитатели да идват на нашите представления. За повече информация следете актуализацията на сайта ни и в социалните мрежи. Искрено се надявам театърът все по-често да е част от живота ви, защото той е отражение на нашата реалност и е достъпна възможност да видим себе си чрез сцената.

Максим Димитров

Рассказать:


Комментарии:
  • Disqus
  • Вконтакте