«Ако печеля, печели цял народ,ако губя, губя само мене си…»

547876fgh

Навършват се 144 години от обесването на Апостола на свободата Васил Левски. На Васил Иванов Кунчев (1837-1873 г.) българския народ е дал признателните имена Левски, Апостола и Дякона. След смъртта му в широка употреба влиза прозвището Апостола на свободата, за което особена заслуга има Иван Вазов.

 Левски е големият идеолог и неуморният организатор на българската национална революция. Пламенното му посвещение на народното дело, нравствената му чистота и геройската му гибел само пет години преди да се „сбъдне“ Освобождението, отдавна са го превърнали в икона за поколения българи. Левски е един от ония политически мъже с идеи, смелост и деятелност, с единство на думи и дела — печели признание, а след героичната си гибел става знаме на всичко чисто, демократично и напредничаво в българското историческо развитие.

Васил Левски е последователен революционер – демократ и борец за “свята и чиста република” и преди всичко за свобода – лична, национална, общочовешка. Той е борец за равноправието между народите, за политически и граждански права на етносите и малцинствата, за демократично устройство на обществото – българското, общочовешкото.

Наред с историческите си заслуги, Левски е неизменен “Апостол на българската свобода” и синоним на политическия и нравствен идеал на българина.

На 26 декември 1872 г. неуморният радетел за българска свобода е заловен от турската полиция до Къкринското ханче (източно от Ловеч). Апостолът е бил предаден, но и до днес не е установено еднозначно от кого. 

Часове след залавянето му османските власти не са знаели, че са задържали именно Левски. След това обаче той е предаден на специална комисия, която да го съди. Днес историците спорят дали комисията е имала правото да упражнява съдебни функции, но процесът завършва с 60 подсъдими, осъдени на затвор и заточение, и двама – Васил Левски и Димитър Общи, осъдени на смърт чрез обесване. 

Апостолът увисва на бесилото, издигнато в покрайнините на София, на 18 февруари 1873 г., но традиционно датата се отбелязва на 19 – тогава той още не е навършил 36 години.Днес това място се намира в центърът на столицата, където е издигнат паметник на най-великия измежду българите.Паметникът на Васил Левски в центъра на град София е сред първите паметници, издигнати след Освобождението в новата столица.

 

„Народе????”

Фраза написана в края на тефтерчето на Левски.

Какво е искал да ни каже Апостолът?

Упрек? Разочарование? Или израз на положителна емоция?

Срещат се различни тълкувания, които най-често изразяват двете крайности — вменяват ни вина или ни реабилитират напълно.

Левски просто ни пита, провокира, кара ни да се замислим. Обръща ни вниманието към нещо, винаги актуално и важно. Свобода и независимост. От тъпите правила в едно мутренско общество. От алчността, която погубва Природата. От кича в културата и нравите. От тази или онази велика сила … И прочие и прочие свободи и независимости.

Дяконе, благодарим ти за всичко, което си направил за нас. И най-вече за това, че ни подсещаш непрекъснато да се замисляме.

Нека заедно сведем глави пред героизма, самоотвержеността и делото на най-великия българин Васил Иванов Кунчев – Левски.

Рассказать:


Комментарии:
  • Disqus
  • Вконтакте