Великденски символи

img_1303379122-200x200

Църковното предание говори, че Мария Магдалина посетила Рим и поднесла на императора Тиберий червено яйце, като му казала: ..Христос воскресе!», и му казала за кръстната смърт на Господа.

Още от старо време имало обичай у юдеите, особено у бедните, да поднасят яйца на своите познати, приятели и покровители в деня на рождението им и на Нова година. Това се смятало като израз на радост и уважение от людете, които не са могли да поднесат по-скъпоценен дар.

По примера на св. Мария Магдалина при християните се утвърдил обичаят да си даряват един на друг червени яйца за спомен от Христовото воскресение. Оттогава останали и поздравлението „Христос воскресе!», и отговорът „Наистина воскресе!». Така както от яйцето се ражда пиленце и започва да живее пълнокръвно и му се открива широкият свят, така при второто пришествие със силата на Христовото възкресение, ще отхвърлим от тялото си всичко тленно и ще възкръснем за друг, висш, вечен, безсмъртен живот.

Червеният цвят на великденското яйце напомня, че изкуплението на човечеството и бъдещият ни нов живот са придобити с пролятата на кръста пречиста кръв на Христос Спасителя.

В канона се споменава само обичаят с червените яйца.

У нас народната традиция повелява да се правят козунаци и агнешко на Великден.

Празнуването на Великден започва с кръстен ход около храма, свещите, носени от християните, се запалват от великденската свещ на първия свещенослужител. Сам той запалва своята свещ от централното кандило на седмосвещника. Това е символ на разпространението на Христовата светлина в света от единия извор на светлината — Бога.

Християните със запалени свещи в ръце, а свещенослужителите — с кръст, Евангелие и иконата на възкресението, отиват по подобие на мироносците и на светите апостоли към гроба Господен. През време на кръстния ход се пее: „Воскресение твое, Христе Спасе…» Когато утренята пристигне на определеното място, пред или около храма, предстоятелят произнася възгласа: „Слава на светата и единосъщна, и неразделна Троица…» С него започва пасхалната утреня. След това се пее по три пъти от свещениците и от певците тропарът на воскресението. Предстоятелят произнася стиховете от 67-ия псалом, а певците след всеки един от тях пеят „Христос воскресе». По-нататък богомолците, при особен ритуал, влизат в храма. Започва пеенето на пасхалния канон, съставен от св. Йоан Дамаскин през VIII в.

През време на утренята вярващите държат в ръце запалени свещи в знак на тържество и духовна радост, а свещенослужителят с кръст и свещ в ръка излиза от светия олтар, кади с тамян и на всички известява радостната вест за победата, удържана от Спасителя, с думите: „Христос воскресе!»

В последната седмица на великия пост, т. нар. Страстна седмица (на църковнославянски „страст» значи „страдание»), църквата възкресява в съзнанието преживените от Христа страдания. През тази седмица християнинът има възможност да види пропастта, която разделя грешния човек от Бога, и усилията на Богочовека Христос да преодолее тази пропаст на греха чрез изкупителния си подвиг.

Всеки ден от Страстната седмица е свързан с отделен епизод от страданията на Исус Христос.

Според старохристиянското богослужение в Йерусалим се отива в църковно шествие на самото място, където е страдал Христос, и там се чете съответният Евангелски откъс.

Днешните обичаи — да се изнася кръстът на Велики четвъртък, плащеницата — на Велики петък и др., са вмъкнати в богослужебната практика на православната църква много по-късно (от IX в. насам).

Събития чествани през Страстната седмица

В службата на Великия понеделник църквата прославя патриарх Йосиф и припомня евангелското събитие за проклеването на безплодната смоковница. През Великия вторник тя разказва притчата за десетте деви (Мат. 25:1-13). Богослужението на Великата сряда ни припомня две събития:

Разкаянието на разпътната жена.

Намерението на Юда да предаде Учителя си.

На Велики четвъртък се говори за умиване нозете на учениците от Сина Божи, Тайната вечеря, молитвата на Спасителя в Гетсиманската градина и предаването му на тежки страдания и кръстна смърт. Вечерта на този ден се четат 12 евангелия.

След прочитане на петото евангелие свещенослужителите изнасят от олтара в средната част на храма светия Кръст. Християните падат на колене пред него благоговейно и смирено целуват раните на Спасителя, доброволно понесени от Него за спасение на човечеството.

На Велики петък църквата припомня страшната трагедия, която се е разиграла на Голгота. В този ден не се извършва света Литургия, защото самата тя по същество е образ на Голготското жертвоприношение. На вечерното богослужение на Великия петък се прави опело на пречистото Христово тяло.

На Велика събота, след прославата на св. Троица, храмът се освещава и се провъзгласява вестта за жените мироносци, дошли на гроба. Песнопенията на сутрешния канон продължават да Го славят: „Със смъртта Си победил смъртта.»

Тържествената процесия бавно обикаля около храма, като свидетелства, че цялата вселена е очистена, избавена и възстановена с влизането на „живота на света» в смъртта.

Службите на Велика събота са върхът на православната литургична традиция — те са най-дълбокото духовно проникновение във вечния смисъл на спасителните действия на Христос.

Рассказать:


Комментарии:
  • Disqus
  • Вконтакте
snowflake snowflake snowflake snowflake snowflake snowflake snowflake snowflake snowflake snowflake snowflake