Юрий Граматик: «Честваме и 3 март, и 24 май, и Деня на народните будители»

UG

Юрий Граматик е президент на Всеукраинската обществена организация «Конгрес на българите в Украйна». Роден е в Одеса, където завършва и средното си образование. Приет е в Университета за национално и световно стопанство в София, а след края на обучението си в престижния български вуз се връща в родния си град и започва да работи в банковата система на Украйна. Познават го и като инициатор, организатор и поддръжник на различни прояви, посветени на бесарабските българи. Женен е, с две дъщери.

«Реалният брой на българите в Украйна е 300-500 хил. души»

— Какъв е поводът на сегашната ви визита в България, Юрий?
— Имах две цели на посещението. Първо, участието в VI поредна сесия на Световния парламент на българите, която се проведе във Варна на 21-22 ноември. Вторият повод е поканата на Държавната агенция за българите в чужбина, отправена към нашия Одески български драматичен театър. Трупата представи постановката «Бай Ганьо» на Камерната сцена на театър «Сълза и смях» към Народно читалище «Славянска беседа» в София.
— Кои са основните проблеми, които се разискваха на Световния парламент на българите?
— Те са няколко. Първо, въпросът за гражданството на българи, живеещи по света. Второ, говорихме за проблеми, с които се сблъскват нашите диаспори в най-различни страни: самоопределянето, образованието, религията и други. Общо взето, имаше какво да обсъдим, да споделим и да направим редица предложения.
— Какъв е броят на делегатите, които пристигат за проявата от различни страни?
— Последните няколко години броят е стабилен, около 250-300 души.
— Променят ли се проблемите, които се обсъждат по време на Световния парламент на българите?
— За съжаление, проблемите са перманентни.
— Поема ли някой разноските, на какви начала се провежда това събитие?
— Когато започнахме да се събираме през 2008 г., разноските бяха поети от кметството на Варна. През всички останали години парламентът се провежда за наша сметка благодарение на членския внос на представляваните от нас организации.
— Какви са целите и ангажиментите на оглавяваната от вас Всеукраинската обществена организация «Конгрес на българите в Украйна»?
— Имаме доста проекти. Един от основните акценти е насочен към училищата. Нашите деца и преподаватели участват всяка година в квалификационни курсове за български език и история в 3 града — София, Варна и Габрово. В Одеса се изявява български КВН (Клуб на веселите и находчивите — б.р.), провеждаме редовно фестивала за българска музика и танци «Да трепне българско сърце». Организацията ни е бенефициент на програмата «Български език и култура зад граница» на образователното министерство. Това е голямо подпомагане на нашите проекти.
— Логистично или финансово?
— Финансово. Българската страна поема по-голяма част от разходите за работата на тези училища, както и за съществуването на проекта за квалификационните курсове. Иначе сме самодостатъчна организация и имаме възможност лично да заставаме зад подобни инициативи.
— Извън границите на прародината си успяват ли българите в Украйна да запазят традициите, историята, езика на своя народ? Имат ли българско самосъзнание?
— Точно със самосъзнанието проблеми нямаме. Има цели села и градове в Одеска област, където се говори на български. В Болград например на улицата се чува 90% българска реч. И няма никакви проблеми от украинската държава по тези въпроси. Може би бихме искали да получим повече финансова помощ, но, повтарям, справяме се сега самостоятелно.
— Тачат ли се от сънародниците ни в Украйна празници, традиционни за България?
— Разбира се — и 3 март, и 24 май, и Денят на народните будители — 1 ноември, се честват от българите в Украйна. С голямо удоволствие отбелязваме и Деня на бесарабските българи на 29 октомври. Празникът е възстановен по инициатива на фондация «Мати Болгария» през 1991 г. и намери голям отклик у нас.
— Какви са официалните данни за броя на българите в Украйна и доколко те съответстват на реалността?
— Според данните от преброяването на населението през 2001 г. официално в Украйна има около 210 хил. българи. Но това число вече не е актуално. Наблюдавайки това, което става в Одеса, и посещавайки най-различни места, разбирам, че само в този космополитен град живеят около 50-60 хил. българи. Тоест може да се каже, че реалният брой на българите в Украйна е около 300-500 хил. души.
— Работите върху проект, наречен «Аз, Буки, Веди». Какво представлява тази инициатива?
— Става дума за верига неделни училища в Одеса, Болград, Иличовск и Измаил, където засега около 500 деца имат възможност да учат български език, история на България, география, хореография, вокално изкуство и художествено-приложно изкуство, свързано с българските традиции и обичаи. Проектът съществува от 3 март 2008 г. В инициативата «Аз, Буки, Веди» са включени дипломирани преподаватели, завършили българска филология, историци, хореографи, вокални педагози… Някои от тях са завършили образованието си в България, други — в Украйна, повечето са минали и през квалификационни курсове.
— Докъде стигна реализацията на идеята за издаване на книга, представяща историята на едно от известните бесарабски села — Бабата? Има ли вече осъществени проекти във връзка с тази инициатива?
— Последният проект, който беше реализиран, е свързан със Сборника на млади бесарабски поети. Книгата за историята на село Бабата сега е в стадий на реализация.
— Каква е съдбата на могилата на хан Кубрат, за която се твърди, че е открита в село Малое Перешчепино, Новосанджарски район, Полтавска област?
— Според информацията, която имам, могилата е открита в началото на ХХ век от момченце, което пасло крави. То намерило златни изделия, а след няколко часа местните жители започнали живо да се интересуват от находката. Но своевременно е извикан служител на реда, който спрял разграбването на могилата. Пристигналите от Полтава учени изземват съкровището и го изпращат в Санкт Петербург. Немски специалист оглежда всичко и прави извод, че намереното е от могила на хан Кубрат. Още повече, че някои детайли съответстват на принципите и традициите, спазвани при погребението на български царе. За съжаление, доста време на тази информация не се обръща внимание. И едва през 90-те години на миналия век по инициатива на Николай Габер мястото се облагородява и се издига паметник на владетеля на Велика България хан Кубрат. Традиционно тук идват и бесарабски българи, и гости от други градове и страни.
— С кои институции от България си сътрудничите?
— Всеукраинската обществена организация «Конгрес на българите в Украйна» поддържа тесни връзки с Държавната агенция за българите в чужбина. Срещаме се доста често. Имаме постоянен контакт с образователното министерство и с доста обществени организации: Общество «Родолюбец», «Мати Болгария», Асоциация на българите по света и т.н.
— Наясно ли сте какви проблеми имат сънародниците ни в Украйна и доколко те са идентични с грижите на българите, които живеят тук?
— Основният проблем на българите в Украйна е икономически. Не искам да кажа, че до 2013-2014 г. сме живели в доста добри икономически условия, но след 2014 г. те значително се влошиха. Градовете и селата с компактно българско население не са съсредоточени в икономически мощна Украйна. Точно обратното, намират се в депресивни селскостопански райони. И за съжаление не са много младите българи, които да искат да останат в тези села след завършването на училище. Заминават за по-големи градове, влизат във висши учебни заведения… Амбициозни са, в добрия смисъл на думата. Завършват, създават семейства и се установяват в тези големи градове. И за съжаление, второ, трето поколение на техните деца вече не говори български, не знае българската история, не познава и не спазва български традиции. Именно затова откриваме неделни училища точно в големи градове — там, където има нужда от изучаване на онова, което споменах, защото наследството на нашите деди може да бъде безвъзвратно изгубено. По този начин се стремим да спрем асимилационните процеси, свързани с икономическите причини.
— По какъв начин мобилизацията в Украйна засегна бесарабските българи?
— Абсолютно по същия, както и всички останали граждани на Украйна. Може дълго да се дискутира по въпроса дали би трябвало изобщо да се случва тази мобилизация, но е факт, че призовки получават и бесарабски българи.

източник: duma.bg

Рассказать:


Комментарии: