Българка на годината 2014!

bg0006

Д-р Ирина Ботева-Владикова, директор на Българо-австрийското училище „Св. Св. Кирил и Методий” във Виена, стана „Българка на годината – 2014”, съобщи БЛИЦ. Тя бе отличена с наградата на името на св. Злата Мъгленска, заради неуморната си дългогодишна работа като ръководител на най-голямото българско училище в чужбина и за дейността си по опазването на българското национално самосъзнание и културната идентичност на сънародниците ни зад граница като зам.-председател на Асоциацията на българските училища в чужбина.

Директорката на българското училище във Виена Ирина Владикова взе наградата на Държавната агенция за българите в чужбина – „ Българка на годината – 2014″. Наградата се присъжда ежегодно, като номинираните за отличието са българки, които живеят в чужбина, но с дейността си продължават да допринасят за опазването на българското национално наследство, самосъзнание и културна идентичност.

През годините носители на наградата „Българка на годината“ бяха много забележителни дами, основатели и директори на българските училища по света, които съдействат за опазването на националното ни наследство чрез благотворителни акции и хуманитарни проекти, посветени на България.

Тази година от 29-те номинации, най-достойна според журито е Ирина Владикова. Тя е доктор по филологическите науки, работила е в Института за български език при БАН. Заминава със семейството си в Австрия още през 1989 г. Тогава българското училище във Виена е основано, но не функционира. Ирина е един от първите преподаватели в българското училище в Австрия – „Св. св. Кирил и Методий“. От 2003 година е негов директор.

„Започнахме със седем деца и постепенно работата ме увлече и нещата ставаха все по-сериозни. В началото беше много трудно. Големи проблеми имахме и от страна на посланиците, и от страна на държавата. Най-трудното беше да намерим база, да се снабдяваме с учебници. Постепенно обаче нещата се стабилизираха, ситуацията в България се промени. Започнаха да ни приемат по-добре. Контактите ни с МОН се засилиха. Между другото, ние вече работехме и на друг фронт – българският език да бъде включен и в австрийската образователна система. Успяхме и това беше голямо постижение. В момента българският език в австрийската образователна система се изучава и като майчин език, и като втори или трети говорим език, на мястото на испански, италиански и другите чужди езици.“

Въпреки че започват едва със седем ученика, днес възпитаниците на училище „Св. св. Кирил и Методий“ са над 250. За Ирина запазването на българското е кауза, която смята да продължи да подкрепя.

„Следващата ни борба е този предмет да стане матуритетен в Австрия. Малко трудно е, но работим, за да успеем да постигнем и това. Тогава вече ще сме сигурни, че децата ще могат да изучават майчиния си език, дори и един ден да няма българско училище в Австрия.

Относно наградата днес аз съм и развълнувана, и много изненадана, защото нямах представа колко забележителни дами са номинирани за „Българка на годината“. Жени, които са постигнали толкова много за популяризирането на българската култура по света. „Освен развълнувана, съм и много горда за тази чест, която ми е оказана и се надявам да я оправдая и занапред“

– сподели Ирина Владикова.

bg0005

Благодарствено слово на д-р Ирина Владикова, изнесено на 25.02.2015 г. на тържеството в Националния дворец на културата в София, при връчването на приза „Българка на годината – 2014”:

Уважаеми дами и господа,
Скъпи колеги,
Драги сънародници,
Приятели,

Благодаря за високата чест да бъда избрана за носител на отличието „Българка на годината – 2014”!

Благодаря на учредителите на наградата на името на българската светица Злата Мъгленска.
Благодаря и на журито за високата оценка и признание.

Впечатлена съм силно от онова, което правят номинираните достойни българки от българските общности в чужбина, които заслужават не по-малко от мен същото признание и отличие.

Благодаря на домакините от Националния дворец на културата за прекрасната зала и топлото гостоприемство.

Благодаря на колегите от Асоциацията на българските училища в чужбина, които ме номинираха за това отличие. Едва ли някой от нас преди 8 години, когато създавахме Асоциацията, е мечтал дори, че призът за четвърти пореден път ще бъде връчен на член на управителния съвет на нашата организация, която безкористно и самоотвержено работи за опазването на българския език и самосъзнание сред сънародниците ни зад граница.

Отличието „Българка на годината“ на името на Света Злата Мъгленска е изключително висока чест за мен. Това ме прави горда – горда от извоюваната победа над всички неверия, горда от победа над хилядите пречки и трудности. Богатството на един човек не се състои в неговото имане, а в културното и душевното му достойнство. Горда съм, че въжделенията и огромният труд на колегите извън пределите на страната продължава да укрепва българската духовност, да развива чувството за национална принадлежност и да създава нова българска духовна територия в съвременния глобален свят. Защото, въпреки че страните от Европа се обединяват, всеки народ е длъжен да се стреми да запази езика, традициите и постиженията на своята култура. Защото, както казва големият български писател Тончо Жечев: „Който не е отнякъде, той е отникъде!”

Отговорност на българските държавници е да осъзнаят, че общество ни е изправено пред ново и ярко явление в историята на българското образование и култура, което надхвърля по мащаби и скорост на развитие всичко, познато ни досега. Надявам се като Българка на годината гласът ми да бъде чут и да мога да съдействам в подкрепа на усилията на колегите ми от АБУЧ – българските училища в чужбина, чийто брой надхвърля вече 220, да станат част от училищната образователната система на България. Една реалност, с която трябва да се съобразяваме, а не да се правим, че не съществува. Затова много разчитаме на проектозакона за образованието. Държавната политика по отношение на българските училища в чужбина, осъществявана от МОН, отчита съхраняването на българския език като най-важния елемент за запазване на национална идентичност на българските граждани и на историческите български общности в чужбина. Това особено се отнася до най-младото поколение българи и децата от смесените бракове. Значението на съхраняването и разпространението на българския език и знанията за България налага институциите, които я осъществяват, да бъдат съставна част от нейната образователна система.

На всички ни трябва да е ясно, че нямаме време за губене, защото всеки загубен час означава едно българско дете, загубено за България, частица бъдеще – загубена за България.

А „Светът е голям и български се говори и ще се говори навсякъде“. Българският език е най-мощният инструмент за запазване и развитие на българското материално и нематериалното наследство. Да бъдеш учител е призвание, но още по-голямо предизвикателство е да бъдеш учител в българско училище зад граница. Когато микрокосмосът на Родината в чужбина липсва, той, учителят го съгражда, ако трябва от нищото или от отломките на своите спомени – буква по буква и ред по ред . Да създадеш един домашен свят за децата на своите сънародници на чужда територия е апостолска мисия. „Да говориш и обучаваш на майчин език във всепоглъщащия въртоп на Друг език е смелост и отговорност. И учителят гради идентичността и възпитава, разбрал, че всеки малък български свят започва с приказка, където доброто побеждава злото, където родната земя е най-красивата и порядъкът надломява хаоса на чуждата неизвестност. Така, в съзнанието на нашите деца се преражда духовното отечество, онази жадувана земя, където народът им ги очаква, обича и милее за тях. Онази татковина, която те самите биха могли да съградят само поради вярата, че това наистина е възможно.“ А тази вяра започва от Българското училище.

Днешното отличие е отличие и за всички прекрасни деца по всички прекрасни училища, за всички всеотдайни учители, за всички крепители на слово и духовност, за всички приятели и познати, свързани с извисяването на Българското.

Дълъг е моят списък на хората, на които още бих искала да изкажа моята дълбока благодарност:

Благодаря на Българската държава за финансовата подкрепа, която ни оказва.

Благодаря на Министерство на образованието и науката, и по-специално на дирекция „Организация, контрол и инспектиране” и на главния секретар на МОН г-н Красимир Вълчев, с които работим в тясно сътрудничество и което мога да дам като пример за отлична съвместна работа между държавна институция и НПО като нашата. За съжаление все още не сме осъществили среща с настоящия министър на образованието и науката, и той не е информиран за същината на нашата работа, на нашите проблеми, нужди, грижи. Очевидно има по-важни задължения от обучението на нашите деца и разпространението на българския език и култура зад границите на родината.

Благодаря на Министерство на външните работи в лицето на посланик г-жа Елена Шекерлетова и на всички нейни колеги от посолството на Р. България в Австрия, които са истински наши съмишленици.

Благодаря на всички колеги от Агенцията за Българите в чужбина, които през всичките години ни оказват неоценима помощ и подкрепа.

Благодаря на всички колеги от АБУЧ, с които ме свързва истинско и силно приятелство – Таша, Бояне, радвам се, че днес сте до мен.

Снежина Мечева ми писа два часа преди да отлетя от Виена: „Нищо, че някои от нас няма да са в залата с теб. Това е формалност. Ние винаги, във всяка минута и стъпка, сме били заедно. И в този ден ще дишаме в сърдечния ритъм на твоето щастие през земи и морета.”

Прекрасно, нали!?

Благодаря и на членовете на Настоятелството и на моите прекрасни колеги от българското училище във Виена.

Благодаря и на един специален човек, който след мама, възпита онова особено отношение, възхищение и гордост към българския език, което и до днес ме води в моя професионален път. Това е моят обичан професор Иван Кочев, с когото се запознах в ранните ми студентски години. Той беше ръководител на моята дипломна работа, а по късно и на моята докторска дисертация. Той ме научи да обичам и се боря за българския език.

Благодаря на моето семейство – моя съпруг и двамата ми сина, за които често микровълновата печка е по-вярна майка от мен.

Благодаря на майка ми, която първа ме научи да обичам българския език, макар той да не й беше роден. Благодаря и на моя баща, истински българин и патриот.

Мамо, татко, днешната награда е и за вас!

Още веднъж Ви благодаря за голямото признание и оказаната чест.

източник: eurochicago.com

Рассказать:


Комментарии: