Събор на българските културно-просветни центрове

YYe0TbmUAys

«А българи да си останем,
И да опазим своя род!»
Нико Стоянов

Под този надслов започна мероприятието в духовната столица на бесарабските българи – град Болград. Не случайно времето, избрано за събора на всичките филиали на Българския културно-просветен център «Аз Буки Веди» към Всеукраинската обществена организация «Конгрес на българите в Украйна», беше определено към края на октомври – 29 октомври е Денят на бесарабските българи. Една чудесна есенна слънчева неделя в Болград пристигнаха ученици и преподаватели от 4 неделни училища, работещи в градовете Одеса, Иличовск, Измаил и Болград. Залата на Детския центр беше запълнена с учители и родители на децата, желаещи да научат повече за своята прародина, да подобрят знанията си на български език, да се запознаят с народни традиции и култура. Концертната програма бе започната от болградските ученици. Водещите представиха почетните гости на дългоочакваната среща: Лидия Ереп, куратор на Болградския център «Аз Буки Веди», Ала Шишман – куратор на Измаилския, Екатерина Гержик, ръководител на четирите центрове и, преди всичко, Юрий Граматик, президент на Всеукраинската обществена организация «Конгрес на българите в Украйна». Именно тази организация даде начало на раждането на центъра «Аз Буки Веди». Именно Юрий Граматик полагаше усилие за откриване и развитие в създаването на подобен център за деца, желаещи да останат българи. Приятна изненада за всички присъстващи бе пристигането на Никола Караиванов, известен български историк и обществен деец. Никола Караиванов е автор на редица книги, посветени на историята на бесарабските българи. Г-н Караиванов беше един от идейните вдъхновители на Всеукраинската обществена организация «Конгрес на българите в Украйна» и много помагаше като беше председател на културно-просветното дружество за връзка с бесарабски и таврийски българи «Родолюбец» в гр. София и после, когато беше преподавател. Всяка година, почвайки от 2008, когато ученици и преподаватели от «Аз Буки Веди», заминаваха за България на квалификационни курсове към Департамента за повишаването на квалификацията на СУ, те бяха обкръжавани от неговата грижа и внимание.Сърцето, мислите и трудовете му винаги бяха с нас и за нас, българите от Украйна и Молдова. Значителна част от своя живот г-н Караиванов е отдал за преподавателската и научната си дейност в нашите бесарабски земи: Болградската гимназия, Тараклия (Молдова), Одеса. И сега той е редом с нас, работи в Кишиневския лицей «Васил Левски».

Сред почетните гости в залата седеше скромничко и бащата на четири ученици на «Аз Буки Веди»в гр. Измаил, известният български художник Иван Шишман. Срещата беше топла и сърдечна. Водещите обяваха един номер след друг. Песните сменяха танците, стиховете се сменяха с весели надигравания. Зрителите нямаха време да тъгуват. Болградската програма беше разнообразна: веселата сценка «Баба и внучето», изиграна от една благодарна родителка, почти разплака от смях присъстващите. Дуети, хорови и солни песенни номера, украински, руски и български танци… Най-накрая болградските ученици развяха едно голямо българско знаме.

На сцената бяха поканени учениците от следващия град. Българчетата от Измаилския район учудиха зрителите с чудесната си актьорска игра, като показаха мини-«КВН». И тук звучаха български песни. Децата се запознаваха един с друг, раздаваха усмивки, даряваха положителна енергетика. Учителите — верни приятели и наставници — бяха редом, подкрепяха своите млади последователи.

Учениците от Иличовския културно-просветен център със своите гласчета-звънчета зарадваха останалите, като изпяха две чудесни песнички. Те разказаха в шеговита форма за живота в училище: «Бие звънец за урок – военна тревога. Звънец от урок – победата е наша. Учител по физкултура – кенгуру. Ученик без «пищови» (шпаргалка) – безоръжен войник. Ученик с «пищов» – терминатор» и много други весели сравнения. Зрителите внимаваха да не изпуснат нито дума.

Одеските ученици разказаха за своя живот чрез приказка за «Три мъдри феи и царя на Знанието». В тяхната мини-програма звучаха известни стихове на бесарабски поети, звучаха песни, попурита, шеги и разкази. Неочаквано в залата влезе един загубил се ловец, който разказа своята измислена история за лова на несъществуващата мечка. Гостите избухваха от смях и чакаха да чуят продължението. Най-накрая децата от всички филиали изпяха песента «Големите», станала своеобразен химн на Българския културно-просветен център «Аз Буки Веди» към Всеукраинската обществена организация «Конгрес на българите в Украйна».

Това беше чудесна, дългоочаквана среща на ученици, станали побратими в това общо дело. Учителите и учениците се запознаваха един с друг, общуваха, ставаха приятели. След един вкусен общ обяд всички бяха поканени на чудесна разходка из бележитите и свети места на българите в град Болград. Директорът на Областния български културен център – Галина Иванова с удоволствие пое задълженията на екскурзовод, като покани децата към паметника на Иван Никитич Инзов, закрилник на бесарабските българи. След това тя любезно разказа историята на Свето-преображенския Събор. Гостите на града имаха възможността да влязат в духовното пристанище и да запалят свещи, да целунат иконите. Запознаха се и със самата сграда на Българския център, видяха музея и българската библиотека в него. Към края на екскурзията децата се упътиха към новооткрития паметник на бесарабските българи-опълченци, построен като копия на паметника на връх Шипка. Снимки, усмивки, нови знания и впечатления. Именно с такова настроение бяха се уговорили пак да се срещнат побратимите от четирите неделни училища. Мястото за следващата среща-събор може вече ще е в друг град. Нали и Измаил, и Одеса са известни с българската си следа в историята ни. Нали отдавна не е тайна – има българи в Украйна!


Здравей, Болград,
известен и праславен
Изпят във песни, в стихове излят
Ний сме дошли към тебе от Одеса
За хумор и народи град!

Здравей, Болград,
Ний помним откъде сме
И корените наши те зоват
Дойдохме да те видим и целунем
Иконите в Събора ти богат.

Здравей, Болград
С гимназия прочута,
Светиня българска и пантеон
Сърцата ни все още чувстват
сега дойдохме тука на поклон.

Довиждане, Болград, до нови срещи, ученици и учители, българи!

Рассказать:


Комментарии: