Аз обичам България

8iCFAmbClqs1

Хората имат една много добра особеност – хората могат да обичат. Някой обича кучето си. Всеки ден се разхожда с него и го храни с най-вкусното ядене и искренно се радва, че прекарва с него всяка минута. Някой обича жената си и всяка година в един и същ ден й купва цветя и приготвя закуска на празниците. Някой обича да събира и да чете интересни книги, да разглежда страниците и да вдъхва мириса на прясно отпечатан текст.

А аз имам обич към нещо по-особено. Това не е човек, не е предмет, не е книга. Това е любов към страната, която се нарича България.

Но какво е за нас страна?

Аз не мога да опиша онова възхищение, което ме обхваща, когато пътувам из планините, сред високите, огромни дървета. Невероятната гледка на Витоша, Пирин, дългият път на каменната планина, великолепните реки и природни чудеса не могат да оставят никого равнодушен. Именно тук, в тези гори, ти забравяш за всички проблеми. Тук ти можеш да се излекуваш отвътре и да намериш душевно равновесие и хармония.

Едва като чуя началото на българските фолклорни песни, кожата ми настръхва. Българските мотиви не могат да бъдат сравнени с нищо, те винаги се познават и не може да ги сбъркаш с никви други. От първата секунда на «Бяла Роза» ти осъзнаваш, че неволно започваш да играеш. Възможно ти не скачаш да танцуваш, но даже сам не забелязваш, как започваш да тупаш с краката в ритъм и да се движиш или просто да потупваш с ръката. На всичките песни ти се иска да подпяваш. Гласовете завладяват с теб, омагьосват. Те звучат вълшебно като леко бълбукане на изворче. Затова е толкова прекрасна българската музика – тя е неповторима. А колко много носи в себе си историята на България! Колко е преживял този силен народ, но не е сломен неговият дух! Не са могли да стъпчат мечтите и надеждите им, не са отнели културата им, а най-вече гордостта на народа, че са българи! Не! Няма в тази история нито един момент, когато тези хора са се отчаяли и предали на враговете. Цялото петвековно зверско робство, тирания не са могли да отнемат най-скъпото у народа: тяхната вяра и култура.

И как може да не обичаш страната, където когато пристигаш, искаш да кажеш: «Аз съм удома!». И как е възможно това – да изживееш един ден без да си напееш българска песен, и да не кажеш нито една дума на този прекрасен език? В България има нещо особено. Онова, което привлича, вдъхновява и ти дава да разбереш, че вярата – е най-силното и могъщо в този живот.

И аз вярвам в България. Вярвам в нейния народ. В нейната история. И в това, че я обичам тази прекрасна страна.

Людмила Граматик – Я кажи ми, облаче ле бяло

Людмила Граматик,ученица на БКПЦ «Аз Буки Веди»

Рассказать:


Комментарии: