Чуйте трезвия глас на един от водачите на българите в Украйна за случващото се там

PNhJw2GiHNo

След като цели три месеца в Украйна вреше и кипеше, България най-сетне се сети, че в тази страна живеят и над 200 000 българи, които са петият по големина народ в държавата. Когато написах за отменения закон за езика и заплахата от репресии над нашите сънародници, доста медии поеха темата и започнаха да търсят лидерите на българите там. Така най-сетне започна да се чува и техният глас. Председателят на Конгреса на българите в Украйна, Юрий Граматик, беше първият, който отговори на моите въпроси и чрез него, макар и със закъснение, можем да разберем какво вълнува наистина българите в Северното Причерноморие — далеч от ежедневно изливаната по телевизиите ни пропаганда.

Какво е мнението на българите в Украйна за случващато се в страната през последните 3 месеца?

Българите в Украйна не са хомогенна маса, те са различни в своите политически възгледи, в местоживеене, икономическо състояние. Затова всеки си е възприел събитията, които ние наблюдаваме от ноември 2013 г., по своя начин. Някои поддържат опозицията, която взе властта, някои — президента Янукович, а някои вече не вярват нито на едните, нито на другите. Защото и първите, и вторите, вече са били на властта, но подобряване на живота хората не усетиха. Протестите се започнаха през ноември срещу неподписването на договор за асоцииране със ЕС, а прераснаха в протести срещу корупцията, социалното неравенство и най-главното — отсътствие на перспективи за подобряването на жизненото равнище на хората.

Чувствате ли се заплашени от промените?

Няма страх от промените. Но и няма вяра във тях. Днес постъпи информация, че на длъжностите на областните управители на Днепропетровска, Донецка и още редица области са назначени най-богатите хора в Украйна. Т. е. олигарси. Как мислите, правейки избор между своята корпорация и държавния бюджет, какво той ще избере? Аз мисля, че своята корпорация. Затова аз не вярвам на позитивността на тези промени. Ще приведа един факт от недалечното минало. През 2005 г., след като в Украйна победи оранжевата (помаранчева) революция, аз се срещнах с един приятел, който се занимаваше с импортните операции през пристанището в Одеса. Попитах го дали са настъпили промени във взаимоотношенията с фискалните органи? Да, отговори ми той, всички рушвети се увеличиха двойно. Защото във властта са дошли «честни» хора и те за евтино не се продават…
Бюджета на Украйна е празен и единствения начин за неговото попълване днес е външния заем. Европейския съюз вече отговори, че морално поддържа новата властта на Украйна, но парите трябва да дойдат по линията на МВФ. А едно от условията на МВФ за получаване на финансиране е увеличаване на стойността на комуналните услуги. Газ, ток, парно, вода и т.н. Но аз много добре помня съдбата на Пламен Горанов… За това нямам вярата в добро на тези промени.

Имаше ли опити от страна на българските дипломатически служби за връзка с българските организации по време на кризата?

Да, имах няколко контакти с български дипломати в Украйна по въпроса на закона на Украйна  «За принципите на държавната езикова политика», според който българският език в Украйна получаваше статут на регионален в местата с компактно местоживеене на българите. И който беше отменен на втория(!!!) ден след смяната на властта. Искам да попитам: нима нямаше по-важни въпроси за решаване в украинския парламент в този момент?

Потърсиха ли ви български медии, за да ви питат за ситуацията в страната?

Да, дадох няколко интервюта на редица български медии, в това число и на Българско национално радио. Фактът, че българските медии не остават на страна от събитията в Украйна, които могат да засегнат интересите и съдбата на българи, живеещи тук, дава на нас голяма подкрепа и увереност, че ние и след 200 години все оставаме един народ и една нация.

Каква според вас трябва да бъде реакцията на България към събитията в Украйна?

Реакцията и оценката на последните събития във Украйна трябва да бъде претеглена. Защото след думите трябва да дойдат делата на новата властт. За съжеление сега мога да констатирам, че говорейки за демокрация, новите власти притискат своите опоненти и то с «неконвенционални» методи. Ето линкове с конкретните факти:

http://www.vesti.ru/doc.html?id=1319916&cid=9
http://www.rbc.ru/rbcfreenews/20140225152910.shtml
http://korrespondent.net/ukraine/comunity/3311362-neyzvestnye-luidy-hrabiat-dom-eks-vytse-spykera-kaletnyka
http://prosport-ru.tsn.ua/politika/aktivisty-poymali-shufricha-u-rady-i-tyanut-na-maydan-350730.html

Не би трябвало да се поддават на еуфория за «победата на демокрацията», докато има такива факти. И до сега няма реакция от страната на «старите демокрации» на Европа.

Вие сте един от водачите на българите в Украйна. Какво смятате, че трябва да предприеме България, за да защити българската общност пълноценно от всякакви предизвикателства?

От моя гледна точка, България би трябвало да създаде постоянно действаща комисия за мониторинг на ситуацията в диаспората, със седалище на тази комисия в Одеса или Болград — там, където се наброява най-голям брой българи. Само чрез общуване с тях, с местните власти, правейки мониторинг над изпълнението на местното законодателство по отношение на националните малцинства, може да бъде демонстрирана загриженост на българската държава за своите сънародници в това сложно и тревожно време.  В състава на тази комисия би трябвало да бъдат включени представители на Държавната агенця за българите в чужбина, Външното министерство, българските медии и представители на български обществени организации от България и Украйна.

Интервю на Костадин Костадинов, kostadin.eu

източник: petel.bg

Рассказать:


Комментарии: