Отбелязване на рождения ден на Христо Ботев в гр. Одеса!

Gepw0H_X18g

166-годишнината от раждането на българския революционер, поет и публицист Христо Ботев беше отбелязана на 6 януари 2013 г. пред паметника му в Прохоровския сквер, гр. Одеса, Украйна.

Срещите до паметника на Христо Ботев зя няколко години станаха символически и дългоочаквани. Гражданите на Одеса с интерес наблюдават и се присъединяват към мероприятието, посветено на светлите дела на великия българин. Поднасяне на цветя и тържествени речи, стихотворения, станали народни песни – всичко това може да се наблюдава в Прохоровския сквер на 6 януари и 2 юни.

Организатор и идеен вдъхновител на поклонението е Всеукраинската обществена организация «Конгрес на българите в Украйна», постоянните участници са членовете на Българския младежки клуб «Актив», учениците от Българския културно просветен център «Аз Буки Веди», отворен към «Конгреса на българите в Украйна», обществени дейци.

Тази година мероприятито започна от 11.00 ч. Поздравителни думи бяха произнесени от Юрий Граматик — Президента на Всеукраинска обществена организация «Конгрес на българите в Украйна», Иван Серт — филолог-публицист, член на Парламента на Асоциацията на българите по света, Евгений Блинов — главен редактор на областния вестник «Одесские известия». Нина Чепразова, член на Българския младежки клуб «Актив», прочете известното стихотворение на Христо Ботев «Хаджи Димитър». Фактът, че всяка година присъстващите до паметника стават все повече и повече, говори за неравнодушието към историята ни и бъдещето на българщината в Украйна. «Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира».

Христо Ботев Петков е български национален герой, роден на 6 януари 1848 г. (стар стил — 25 декември 1847) в Калофер в семейството на учителя, книжовник и обществен деец, даскал Ботьо Петков (1815-1869) и Иванка Ботева (1823-1911).

От 1854 до 1858 година Христо Ботев учи в Карлово, където баща му е учител. По-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под ръководството на своя баща и през юни 1863 г. завършва калоферското трикласно училище.

През октомври същата година с помощта на Найден Геров заминава за Русия и се записва като частен ученик във Втора одеска гимназия. Там се запознава с руската литература и попада под силното влияние на Александър Херцен, Николай Чернишевски, Николай Добролюбов и други.

Тогава прави и първите си поетични опити. През септември 1865 г. е изключен от гимназията поради липса на интерес към учебната програма, но в същото време чете много книги и натрупва големи знания. По това време се свързва още по-тясно с руските революционни среди. През октомври и декември 1866 г. е учител в бесарабското село Задунаевка.

Поради заболяване на баща му, през януари 1867 г. му се налага да се завърне в Калофер. По това време на 15 април във вестник „Гайда», редактиран от Петко Рачов Славейков, е публикувано първото стихотворение на Христо Ботев — „Майце си». След избухването на въстанието в Босна и Херцеговина през 1875 година БРЦК под ръководството на Ботев започва подготовката на въстание и в България.

Ботев е изпратен в Русия да събира средства и оръжие за въстанието и да доведе оттам войводата Филип Тотю. Преждевременното избухване на въстанието и неговият неуспех довеждат до сериозни разногласия в БРЦК. В резултат на това в края на 1875 година Ботев подава оставка (това довело и до разпускането на организацията), но не се отказва от революционната си дейност. След създаването на Гюргевския революционен комитет Ботев установява контакт и с неговите членове. През май 1876 година той започва редактирането на последния свой вестник „Нова България», от който успява да издаде само един брой.

През май 1876 г., след новината за Априлското въстание, Ботев започва дейност за организиране на чета, става неин войвода. От Гюргево се качва с част от четата на кораба „Радецки» на 16 май и един ден по-късно заставят капитана Дагоберт Енглендер да спре на българския бряг.

От Козлодуй четата на Ботев се отправя към Балкана, минавайки през десетина села. Много малко българи обаче се присъединяват към четниците, въпреки предварителните очаквания. Четата води няколко боя с преследващите я османски потери.

На 1 юни (20 май стар стил) 1876 година е последният тежък бой, привечер след сражението куршум пронизва Ботев. Това се случва в подножието на връх Камарата в Стара планина.

Рассказать:


Комментарии: