22 СЕПТЕМВРИ — 100 ГОДИНИ ОТ ПРОВЪЗГЛАСЯВАНЕТО НЕЗАВИСИМОСТТА НА БЪЛГАРИЯ

По силата на решенията на Берлинския договор, след освобождението през 1878 г. България остава във васална зависимост от Турция. Развиващата се млада българска буржоазия все по-често мислела за отхвърлянето на васалната зависимост. Провъзгласяването на независимостта означавало нарушаване на решенията на Берлинския конгрес и криело опасност за българската държава… На 22 септември 1908 година в старата българска столица — Велико Търново, тържествено било извършено провъзгласяването на България за “царство” със специален манифест към българския народ. Провъзгласяването на независимостта е прогресивен акт в Българската история. То било извършено като израз на нарастналата стопанска и политическа мощ на България през 30-годишния период на самостоятелното й съществуване. Но макар фактически България да била извоювала своята независимост, васалното й положение спрямо Турция пречело за утвърждаване на международното й положение. Освен това, върху България продължавали да тегнат много от постановленията на неравноправните договори, сключени между Османската империя и западните държави, които спъвали развитието на българската икономика и култура. Провъзгласяването на независимостта на България било посрещнато с радост и въодушевление от целия народ. То обаче засилило позициите на монархизма. Нажежили са много отношенията между България и Турция, но руското правителство се нагърбило със задачата да ги помири. То се съгласило да опрости дълга на Турция от Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.), в замяна на което Турция се отказала да иска обезщетение от България и признала независимостта. Това дало тласък на развитието във всички области на стопанския, икономическия и културния живот на България.