По силата на решенията на Берлинския договор, след освобождението през 1878 г. България остава във васална зависимост от Турция. Развиващата се млада българска буржоазия все по-често мислела за отхвърлянето на васалната зависимост. Провъзгласяването на независимостта означавало нарушаване на решенията на Берлинския конгрес и криело опасност за българската държава… На 22 септември 1908 година в старата българска столица — Велико Търново, тържествено било извършено провъзгласяването на България за “царство” със специален манифест към българския народ. Провъзгласяването на независимостта е прогресивен акт в Българската история. То било извършено като израз на нарастналата стопанска и политическа мощ на България през 30-годишния период на самостоятелното й съществуване. Но макар фактически България да била извоювала своята независимост, васалното й положение спрямо Турция пречело за утвърждаване на международното й положение. Освен това, върху България продължавали да тегнат много от постановленията на неравноправните договори, сключени между Османската империя и западните държави, които спъвали развитието на българската икономика и култура. Провъзгласяването на независимостта на България било посрещнато с радост и въодушевление от целия народ. То обаче засилило позициите на монархизма. Нажежили са много отношенията между България и Турция, но руското правителство се нагърбило със задачата да ги помири. То се съгласило да опрости дълга на Турция от Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.), в замяна на което Турция се отказала да иска обезщетение от България и признала независимостта. Това дало тласък на развитието във всички области на стопанския, икономическия и културния живот на България.